Фредрик Бакман е известен шведски блогър и писател. Уве се ражда в блога му и за кратко време читателският интерес води до създаването на роман. Така една от статиите е прочетена над 600 000 пъти, а романът само в Швеция е продаден в над 400 000 копия.
Простичък  и цветущ изказ, забавни диалози, кратички историйки от ежедневието, дните от  седмицата, годините през живота - постепено и накратко е събран целият живот на един Човек на име Уве в своето разнообразно проявление.
  Уве - кратко, ясно и категроично - просто го заобичваш на момента без да се замислиш, влиза ти под кожата, не ти трябва никаккво встъпително опознаване, за да си изясните отношението.  Прочиташ първите му реплики и вече те е грабнал и просто не спираш докато не обърнеш и последната страница, докато не събудиш съседите избухвайки със звучен смях, или пък ти стане едно мило и драго, ... а после те обръща като вятър есенен дъжд в лек сняг и преди да усетиш кога са успяли да ти се насълзят очите, вече по белите страниците капят сълзи.

Такъв е моят усет за Уве- сълза и смях, причудливо чепат, инатлив в своята принципност, забавно опърничев и необхватно благороден и грижовен, че чак да се чудиш умира ли се от твърде голямо сърце? .

Имам една приятелка, горещо ми препоръчва и автора и книгата. ;) Кога ли ще стигна до нея! Страхотно ревю!

Когато ти стане приоритет предполагам, тогава ще стигнеш до Бакман.
Или просто като му дойде времето :-)
Поздрав

Привет! Купих книгата вследствие масираната реклама, която направиха за нея. Започвах я два пъти и никак не успяваше да ме грабне. Изоставих я.
Още в самото начало един приведен опит за хумор в диалог на възрастен мъж с починалата му жена.
Става ли все пак интересна след 50-тата страница?
И какво се променя нататък?

Все пак това е блогър, не е Балзак и стилът си е непретенциозен, семпъл и за мен беше леко разнообразие.
Така че или ти харесва или не, но едва ли се променя след 50та стр, според мен :-)
Какво се случва натам - ами различни комични дребни събития от ежедневието в момента на разказа (със съседите се запознава със скандал, а в последствие стават приятели) и също така се връща назад във времето как са се запознали, за отношенията му със съседа Руве, за баща му, и тн... редуват се настоящи и минали събития, повечето незначителни, но обрисуват героя :)

Благодаря! :)))
Звучи ми човешки и може би трябва да я дочета.

Пивет, Wonder.

За мен е точно такава, човешка история на един обикновен чешит и това ми допадна на мен.
Литературният език не е ненадминат, а и това е първата му книга (събирателна от кратки блогърски истории) но и не е това акцента, а образът на човещина, който изгражда. :-)

Поздрав!