Клариса Пинкола Естес е американска поетеса и психоаналитик, родена 1945г в Индиана, САЩ. Нейните предшественици са от унгарски корен и мексикански метиси, а тя израства в провинциално селище с население 600 души близо до Големите езера, възпитана в духа на изчезващите вече етнически традиции.

***

"Бягащата с вълци" не е "бърз роман", не се чете като вестник, а напротив чете се бавно, осмисля се, оставя се да отлежи и после те връща към нея, като понякога те кара да препрочиташ някои откъси. Изисква се афинитет към самоанализ, вглъбяване, преоценка на минали събития.

Авторката разказва приказни истории в по-суровата им версия като след това коментира символиката на митологичното, съотнесено към женската природа. Това не са романтичните истории на сладкодумната Шехерезада, а по-скоро препращат към езичните корени на легендите,  където дивата жена е жрица, лечител, вълчица движена от своите инстинкти.

Наричат я "Библия за жени". Нека кажем, че за мен е едно плодотворно психологичо изследване на женската душа, което препоръчвам да се разгръща в различни етапи или когато сме на път да изпуснем посоката, за да се връщаме към своята автентичност, да си припомняме какви са здравите корени и прояви на инстинктивната женска природа, да почерпим вдъхновение, творчество и самопознание.

***
"И после идват копнежите. Хопа. Жената може да копнее да е близо до вода или да лежи по очи на земята, да вдишва това диво ухание. Може би има нужда да тича срешу вятъра. Може би има нужда да посади нещо, да изкорени нещо, да изтръгва или засажда в пръстта. Може би има нужда да меси и пече, потънала до лакти в тесто.

Може би има нужда да се отправи сред хълмовете, да скача от скала на скала. Може би има нужда да е навън в звездна нощ, когато звездите са като пудра, поръсена по черен мраморен под. Може би й се струва, че ще умре, ако не танцува гола в гръмотевична буря, ако не седи в пълно мълчание, ако не се прибере вкъщи омазана с мастило, боя или сълзи."

Цитат от книгата