" Поради открадването на ръкописите на Яна Язова съществуват твърде много неясноти около нейните творчески замисли. Едва наскоро се разбра, че тя е смятала да продължи трилогията "Балкани". Единственият написан роман според този замисъл е "Соления залив". Втората му част е позната като "Война", излязла през 2000 г. Сега "Соления залив" излиза за пръв път цялостно, разчетен прецизно. Романът проследява събитията в Третото българско царство в първите десетилетия на XX век и завършва с деветосептемврийските кланета през 1944 г. Крушението на идеалите на нашите възроженци, описани в "Левски", "Бенковски" и "Шипка", Яна Язова представя чрез съдбата на едно семейство от Соления залив."

Яна Язова (1912 - 1974) e псевдонимa на Люба Тодорова Ганчева, българска писателка. Родена е в Лом през 1912 година. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария."

Изток Запад
*******

"Човекът не се бори за човещина! Той се ражда с нея или се ражда без нея!"  (цитат от книгата)
***

Соленият залив, солниците на днешно Поморие, става  сцената за този интересен роман за хората, техните движещи сили и проявления в кръговрата на живота. Партизаните и как идеализираната  идея приложена с крайност се превръща  в уродията на кървавата "свобода".

Фердинанд се завръща в родната си къща за погребението на майка си в Соления залив, но това дългоочаквано посещение поражда низ от неочаквани събития за него, семейството му и цялото село..

Лена - жлъчна и обидена на живота, че не й е дал дължимото, която търсеше признание и никога не беше достатъчно.

Маца -  неуверена и плаха, която остана сама в живота от неудобство и чувство на задължение.

Мария със сивият поглед, която един планиснски вълк открадна като овца, защото не можеше да я остави на някой друг, а трябваше да я притежава като своя собственост.

Русан -идеализиращ  до крайност утопията за свобода и братство, когото същата тази крайност на същото това братство, за чийто достоен живот се бореше погуби  грозно.

Катерина -чернокосата красавица, белязана от срама на своя произход,  дангосана от хорското одумване, пося в сърцето й срам и омраза, към тези, които я отхвърлиха настрани от стадото, защото то не може да приеме различните сред тях.

Фердинанд, който към всеки се отасяше с разбиране и човещина, който познаваше хората и  искаше да им помогне, предаден от обратната монета на тази "човещина", която не можеше да понесе, когато някой по-добър застане до нея и го кара да се чувства малък.

Катка - сиротно дете на една студена жена, която не я желаеше, намери смисъл и й прости и обикна.

Хората, които правят всичко за да се чувстват така както искат и както им е възможно.

Освен ако цялата тази мъка, не ги обърне към разума и не даде нова светлина напред...
***

"Има едно средно място между любовта и омразата. Човекът най-здраво може да се закрепи за него. Това е разумът, който повелява добрина към хората!" (цитат от книгата)

 

 

"Човекът не се бори за човещина! Той се ражда с нея или се ражда без нея!"
Героите са различни и интересни, предполагам и книгата;)
Поздрави!